Връзката между емоциите, енергията и имунитета

На първо място, ще разгледам свързаността между емоции и енергия.

От множеството разговори с тялото с помощта на интуицията и мускулния тест, разбира се, установих, че когато задържим няколко емоции, енергията ни намалява. Като че ли те изсмукват от жизнената ни енергия. Представете си лека кола, натоварена цялата с тухли. Тя трудно ще се движи, ще харчи повече гориво и ще се амортизира бързо. Точно това става с нас, когато задържаме емоциите с години, особено негативните. Трудно ни е да живеем в истината, защото ни се налага или сме избрали да не изразяваме изпитваните от нас емоции. Все повече ги задържаме и се натоварваме психически, искайки да се чувстваме добре въпреки ситуацията в живота ни. Мозъкът ни непрекъснато търси варианти, които биха ни устройвали, и когато не намира такива, се претоварва и зацикля. Започваме да губим енергия и вършим работата си на воля. Тоест насилваме се, за да не се разочароваме още повече от факта, че не правим нищо полезно.

Имам много случаи в практиката на хора с ниско ниво на енергия.

За пример, ако измерваме жизнената енергия по скалата от 0-10, съм имал случаи на 0.5. Да, съвсем близко до нулата. Чудех се как са живи въобще. Оказва се, че те вършат доста работа в това състояние. С времето и опита разбрах как го правят. Говорим за силно волеви хора, в същото време чувствителни, те карат на воля и резерви. Но така нито са удовлетворени, нито щастливи, само си влошават здравето и вървят към себеразрушение и болести. Дори да искат да се променят, нямат енергията да го направят. Живеят ден за ден и са нещастни и изтощени.

Как се справяме с живота, като имаме намалена енергия?

Много хора се пристрастяват към нещо, което ги успокоява. Знаете всички за пороците на живота: цигари, алкохол, емоционално хранене, наркотици, комар, компютърни игри и др. Има обаче и по-полезни пристрастявания като: бягане, колоездене, ски, екстремни спортове. Чрез тях хората разпускат натрупаните емоции и напрежение и се зареждат с енергия.

Проблемът идва, когато все по-често при ситуации в живота си натрупваме емоционално напрежение и непрекъснато се налага да го разтоварваме. Определено със спорт ще освобождаваме повече и това ще е даже полезно за нашето тяло. Да, това е така, но с напрегнатото ни ежедневие, ако не можем да спортуваме поради травма и например прекаляваме с алкохола, за да компенсираме напрежението върху нервната система, всъщност напрежението ни нараства. Според мен ставаме зависими от отдушника си, което ни задължава да ни е подръка винаги. Всеки пристрастен свързва щастието си с пристрастяването си. Какво ще стане наистина, ако ни отнемат този отдушник, тази патерица, която използваме? Ще сме нещастни, ще се възмутим, ще се бунтуваме, ще обвиняваме някой друг за собствените си проблеми.

Има начин да се научим да пускаме емоциите, да ги осъзнаваме, разбираме и изразяваме.

Тогава няма да загубим тази енергия и няма да сме зависими от нещо или някого, дори може да се насладим на малките неща, а животът би добил нов смисъл. Точно това открих в себе си и работата си с хората от програмата за Физическа и Емоционална тансформация. Минавайки трансформацията на емоциите, хората се научават да съхраняват енергията си и даже да помагат на своите близки.

Източник: “Физическа и Емоционална трансформация”, автор Коко Ковачев